Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Конструктивен обзор по значими въпроси за политика,общество,светски новини, развлечение,образование,медии,спорт
Автор: ekspertenkolektivz Категория: Други
Прочетен: 44437 Постинги: 16 Коментари: 57
Постинги в блога
2  >  >>
Напоследък все по-често си задавам въпроса имат ли едно сносно ниво работещите в прехвалените ни телевизии. Мисля си, че би трябвало да са достатъчно интелигентни, защото почти винаги са избирани с конкурс или заради качествата си са предпочетени пред много други възможни кандидати. Знаем и за Великото преселение на народите, което се получава отскоро на лица от една телевизия към друга. Вече им изпуснахме края- чудим се коя телевизия гледаме, като видим познато лице. Освен това и доколкото знам самите ръководни кадри са специално предпочетени пред други, за интелигентните си решение и управленски опит. Явно в телевизиите имаме качествена извадка. Да, но често това, което виждаме подсказва съвсем други изводи. За Nova TV наскоро видяхме едно голямо напускане от водещи, ръководители, обикновени служители. Явно там нещо скърца, а може да не е така и това да са правилните решения. Ние не разбираме толкова! Що се отнася до bTV и там нещата са странни.  bTV все повече прилича на добре фризирана, пасивна, не рискуваща телевизия, която дори се въздържа да направи празнична новогодишна програма. Виждаме непрекъснато някакви имитации на репортажи или странни формулировки като "интересните хора избягали от затвора". Повече по този въпрос и вдъхновение за тази публикация открих в тази статия за--> bTV репортерите. Следователно интелектът на работещите в телевизиите е спорен, освен ако нещата не са се променили дотолкова, че ние само си мислим, че разбираме какво се случва. Възможно е вече като роководители на телевизиите да се вземат не толкова богати като интелект хора, гъвкави, образовани и духовни, а хипер практични. Ще рече, вземат се само онези, които не се интересуват от нищо друго в продукциите, освен дали увеличава чистата гледаемост. А същите подбират телевизионните лица, само по критерия доколко постоянно увеличават печалбите. Възможно е вече самите лица в телевизиите да са все повече изпразнени от съдържание маски, които просто задоволяват някакви типажни нужди, някакви бутони за настроение или представи за авторитетност и нищо друго. Възможно е вече да нямаме пред себе си хора, а просто съчинени личности, деформирани от калъпи изпълнители. Затова и те, когато не четат написан текст може да излизат от релси, да правят странни грешки, да не схващат някои несъответствия и т.н. Предполагам че греша. То какво ли разбирам аз!
Категория: Други
Прочетен: 858 Коментари: 0 Гласове: 2
Парадоксално, но в своя конкурс "Умна и красива" по bTV красив и умен е единствено той. Изборът на дами е много странен, а интелектът, който показват момичетата, ги представя като всичко друго, но не и като умни. Явно Слави ни показва, че няма достойна за него или че не се жени, защото жените са такива каквито виждаме на конкурса. Сякаш ни казва, ето срещам или много красиви или много умни, но и умна и красива, сами виждате- няма. И наистина, като гледаме избора на екипа на Слави за българки, започваме малко да се срамуваме от българките, както казват от един сайт за televizia . Дали обаче проблемът не е в самите избиращи и техните критерии? Може би самата форма на конкурса предполага да идват по-млади момичета, с телевизионно самочувствие, но малък опит и адекватност. Интересно е обаче, че явно и красивите българки са се свършили. Това е субективен въпрос, но струвами се, тези момичета, които са попаднали в конкурса, не се отличават много от тълпата. Все пак, ние наистина смятаме българката за интересна на външен вид. Дали фактът, че в "Умна и красива" няма достатъчно момичета, които да хващат окото, не означава, че нивото на кандидатсващите в конкурсите на Слави пада главоломно с всеки нов конкурс? Това може да ни разкрие нещо и за промяната в потока от зрителите, които все още обръщат внимание н "Шоуто на Слави". Може и нищо да не ни разкрива за зрителите, защото шоуто, така или иначе, има един индекс на авторитет, който блазни склонните да се впускат в авантюри, като тази да кандидатстват за конкурс на "Шоуто на Слави" и то в "Умна и красива". Все пак, последното предположение не е вдъхновяващо, но е по-успокоително за нивото на българките.






Категория: Други
Прочетен: 1964 Коментари: 2 Гласове: 5
На 7 януари (7.01) празнуват именниците Иван, Иванка и свързаните им имена, чества се Ивановден! По случай празника Маг Виталий се съгласи да каже няколко думи за това име, за този имен ден.   
 -Иван е най-разпространеното име в целия християнски свят, като то, заедно с неговите производни е най-разпространеното име и в България. На Ивановден - 7.01 празнуват своето име най-много българи. Това име е много разпространено чрез местни преводи и сред нехристиянските народи- сред японци, евреи, араби и въобще по целия свят. Може да се каже, че това име управлява света. Името носят над 23 папи и европейски крале. Най-известните му форми са Жан, Хуан, Ян, Ивана, Йохан, Йоанис, Джон, Джоан, Йован, Джовани и т.н. Самото име е еврейско и означава „Смиляване Господне“. Името е носено от Кръстителя на бога- Йоан Предтеча и от Апостол Йоан, считан за автор на едно от четирите Евангелия, откъдето е и огромната значимост на името Иван и Ивановден в християнския свят.  Постепенно името Иван се разпространява по всички посоки на света, следвайки разпространението на християнството и еврейското разселване. Българският вариант на името Иван е форма на славянския превод като Йоан, което пък означава „Благодат Божия“.  Иван е наистина особено и важно име за човеците. Хората, които празнуват на Ивановден и се именуват така, наистина носят на останалите хора някаква божия милост и благодат, с която постоянно променят света около себе си. В хората с името Иван и подобните му форми има свещена мекост и благонамереност, която се разлива към ближните им и непознатите. Счита се, че самите кръстители на децата, било те родителите или други близки, които дават това име, го правят по божие внушение. Тези, които дават името Иван на децата си, го правят защото усещат родова нужда, тук, в този момент, за рода да живее един нов Иван. Счита се, че в мига, в който те търсят име за своето дете, ако се наложи това на Иван, то кръстителя е усетил духовната нужда да бъдат подпомогнати близките му от силата, която може да лежи в един човек с името Иван. Това име съдържа не само благотворно влияние, но то носи на личността и една особена сила и авторитет за налагане на доброто и за преодоляване на трудностите в живота. Това име и хората, които са се слели с неговата енергия, стават символ на възможностите на Доброто да контролира и побеждава доброто. Затова Иван е и едно от най-свещените имена в историята. Честит Ивановден!
Източник
Kluki.info  Саматата статия за Ивановден

Категория: Новини
Прочетен: 2381 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 06.01.2012 09:35
Темата за края на света е актуална, но малко банална за интелигентния човек. Все пак интелигентните не живеят сами на този свят и суматохата се прави от мнозинството, което живее покрай тях. В kluki се напомня за този аспект на края на света, който, предполагам, повечето блогари тук очакват. Става дума за момента, в който всички разбираме, че Свършекът на света не идва. Малко жалко трябва да се чувстват всички, които са се присъединявали към очакващите Апокалипсис. Все пак именно интелигентността изисква да не прибързваме с изводите и да виждаме и очакваме онова, което средният, потънал в ежедневието си и грижата за прехраната, не вижда. Това е моралната страна на света, божествената страна на света, необикновенната страна на света. Тази страна на света, колкото и да е невидима с обикновени очи може да ни готви нещо невероятно, нещо драстично и защо тогава да не е възможно някои предсказания за края на света да се сбъднат? Да, но интелигентността нашепва и че предсказанията давани от баячки, гледачки, псевдо екстрасензорни личности са плява, са заблуда насочена към слабоумието. Ето тук е и парадоксът, кое трябва да защитава интелигентният, в лицето на едно такова предсказание- това, че не бива да се вярва на такива предсказания и външни планове въобще или че не трябва да се вярва в манипулативни предсказатели, древни, небазирани на науката източници? Ако интелигентният направи едното унищожава фината страна на света, на която се базира и самият той и неговия морал, ако лансира другото ще насарчи обаче суеверните и дребните плашливи души! Как обаче да разпространяваме просвещението по тези въпроси, а не просто да махваме ръка, когато глупавите си вярват или когато казват, че нещо невидимо ли е не съществува. А и все пак настъпва ли края на света за някой на 31.12.2011 ? Статията за края на света
Категория: Други
Прочетен: 1109 Коментари: 1 Гласове: 4
Изключително интересно разкритие беше направено днес за плановете на Бойко Борисов. Става дума за това какво възнамерява да прави в своята политическа кариера министър председателят в близкото и средносрочно бъдеще. За да не преписвам ще кажа че пълния текст намерих в изданието kluki но става дума за поредните политически игри по върховете на властта, както посочват в категорията Интересно на kluki. Играта е замислена между Плевнелиев и Бойко Борисов и касае личното им бъдеще и това на страната в следващите може би 12-18 години. Това е изключително важно за самите нас затова и го споделям тук. С тази идея идват и някои интересни въпроси: подеценяваме ли стратегическото мислене на Бойко Борисов и компания или става дума само за дребна хитрост и планиране на запазването на властта в собствените ръце. Трудността на въпроса идва от това, че поводи да се мисли едното или другото има достатъчно. Само близкото бъдеще ще покаже кое от двете предположения е било вярно. Тук давам и точния адрес на статията за Бойко
Категория: Новини
Прочетен: 1406 Коментари: 0 Гласове: 0
Няма оправдание, ако каже някой на отговорен пост, че не е знаел, че никой не се е оплаквал. Циганският тормоз си върви, а ние си толерантничим. Става дума за случай, който научаваме от kluki т.е. от сайта kluki.info. Няма да преразказвам случая само ще кажа, че това минава вече границите. Става ни малко обидно като българи и жалко за нашата слаба воля или може би нисък интелект, че не намираме начин да се справим със ситуацията. Нима сме на нивото на тези, които мислят, че нещата ще се оправят от само себе си, че с времето всичко ще избледнее!? Рядко обаче се случва точно така. Тогава може и да съжаляваме...Е, ние сигурно сме спокойни, защото, както казват някои "Ние няма да сме живи!". Какво като тези проблеми ще ги наследят нашите деца, какво, че те ще бъдат затрупани вече от необратимата им и може би непоправима мащабност! А дали ромите има промяна с времето, дали с годините станаха по-сговорчиви, по-работни, по-овладяни. Силно се съмнявам, може и да не става по-зли, но положението почти не се е изменило. Може би само наглостта и усещането за безнаказаност при тях расте. Тогава как ще им помогнем и на тях да заживеят по-нормално, като ги оставим да си правят каквото искат ли? Ето и връзка към самата статия
Категория: Новини
Прочетен: 992 Коментари: 0 Гласове: 1
Това е истински вълнуващо, кой реално е най-известният българин, кой ще стане скоро такъв или кой си мисли, че ще стане. Признавам, че повод за написването на тази статия ми даде прочетеното в kluki където ми напомниха тези жълтини, че Азис се смята за един от най-известните българи и се зарича да стане най-известният българин. Да, тази му страст да се изказва се засили след като му се чу името и в Русия. Забележете, той счита, че това ще стане скоро. Направо тръпки ме побиват като си помисля, че може съществото с разгологъзениия постер пред паметника на Васил Левски да стане лицето на България. Нямам нищо против циганите, ако проф. Чирков можеше да стане най-известният българин, щях да се радвам за него. Нещо повече, дори ще ми е радостно ако Азис се промени и тогава стане най-известният българин, но днес, сега, направо ме е срам. Знам, че за много от вас не е така и сигурно казвате: "Но той пее толкова прекрасно.. той все пак има хубав глас...признавам го защото е шоумен". Това може и да е вярно, но и много злодеи имат страшно комбинативни умове, някои дори са с невероятна фантазия и ерудираност, това означава ли, че не трябва да изхождаме от крайния резултат, от посланието, което оставят резултатите от дейността им. Хайде, защото някой е музикант, например, певец, а който пеел зло не мислел, да оневиним някои негови престъпления! Той сигурно пее прекрасно, разбирам. Знам, че някои ще кажат, че правя много далечна връзка и че Азис просто търси популярност. Но ако той стане синоним на името българин, както е обещал, ако наистина стане известен по целия свят, ако когато пътуваме някой чуе, че сме българи и заклати глава "Ооо, Azis"? Честно казано малко се обнадеждих като започна да дава изявления, че скоро ще заживее в чужбина. Казах си дано егото му го накара да се пише интернационалист или чужбинец. Но, нейсе- още всичко е само надеждици. Сега предполагам, че много хора, много либерали или любители на искуството му ще ме направят на бъз и коприва...
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1574 Коментари: 4 Гласове: 0
Няма нищо по-сладко от това да намериш изгодно предложение. Не е толкова сладко ако ви предстои ремонт свързан с отопление, боядисване, ВиК, части, железария, баня и др., но ако сега имате добро предложение не е за пропускане. Дано не ви сварваме малко със закъснение, а имено потънали в боклуци, изцапани до шия, но ако не е късно новината е, че уцелихме добра оферта, идеална за споделяне. Предложението е от успешна, специализирана фирма с ВиК магазин, която представя най-важното за почти всички направления на ремонта, знаете, че повечето неща вървят заедно, затова и ВиК магазините са полифункционални. Това което ме зарадва мен, е че за записали се през имейл фирмата дава промоционални цени на всички свои продукти в продажба. Уточнението за имейла означава, че те са се насочили конкретно към интернет потребителите. Офертата се намира на страниците на онлайн списание на фирмата, което е като дневник за техни промоции.

Специализираният магазин дава възможност да видим една част от продуктите включени в промоцията, а за останалите любезно ни известяват на показаните телефони по всички подробности, които ни интересуват. Изненадаха ме и с консултиране по повечето от услугите, монтажните въпроси, разликите в продуктите и всичко това безплатно, без да променя цената на продукта. Предлагат ни по наше желание и монтажници за по-сложните уреди, продукти и майстори за много от съпътстващите целия процес дейности по преустрояване на дома ни. На мен лично консултацията и майсторите, които те бързо ми намериха, беше нещо доста полезно, защото не успявам винаги да свърша нещата сам, нито да се справя лесно със спецификациите на все повече модернизиращите се уреди. Тъй като въпросът с отстъпките ми е най-важен открих, че те не са обвързани с някакво предварително заплащане, а просто с една неангажираща заявка, от която можеш да се откажеш, когато видиш продукта или разбира се, които да смениш с друга поръчка.

Магазинът, до който се отива, за да се види и евентуално направи покупката, е на централна улица в София, но всички тези подробности, включително всички кратки условия за промоцията са показани в списанието на същия ВиК магазин. Лично аз говоря за офертата от опит, защото можах да се убедя в това, че цената е изгодна, а съпътстващите безплатни услуги, като консултация, безплтна доставка в рамките на София и други са много полезни. Не бива да забравяте обаче, както написах по рано, че за да се възползвате от намалението на цените трябва да направите заявка за намалението с имейл писмо на техния имейл, което е описано ясно като процедура в същата брошура. Приятно трансформиране на апартамента, вашата къща или офис, приятно е когато е изгодно.

Категория: Други
Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове: 0
На мен, както и на вас предполагам, ми се иска да си направя портфолио. Разбира се, качествено и да ми е под ръка, за да може при всеки позив на съдбата, наречена "работодател" да изпратя услужливо подготвения линк. Защо не и ако трябва да представим своите проекти или фирма пак да имаме на разположение свое портфолио, презентация. Накрая, защо не, ако трябва да представим просто себе си, без никакви други меркантилни странични цели, да имаме отново тази възможност. Всъщност, не съм точен в понятието, защото повечето работим не от меркантилност, а заради изискванията на съществуването, но да не се отклоняваме.

Търсейки възможности и отхвърляйки ги една по една, без да ми мигне окото, забелязах, че губя надежда. В този момент попаднах на нещо родно и то доста удобно. Оказа се, че това да имаш онлайн списание е един от най-лесните начини да си направиш презентация или портфолио.
Подходих с безброй опасения, но първото ми опасение падна, когато разбрах, че всичко е напълно безплатно и не се изискват там някакви си гаранции, колегиални общности, споделяне на собствения кръг от приятели и т.н. Нямаше никакви уловки. Скоро след това разбрах, че това да си направя портфолио ми спестява и необходимостта от поддържането на сайт, със всички разходи и нерви свързани с това.

Дойде време за най-тежкия тест, този доколко вътре мога да оформя нещо, според своите изисквания или поне на максимално приближение до моите си изисквания. Приятна изненада! Резултатът се оказа доста по-добър от други предложения. Аранжирах и направих свое портфолио, а после и направо си оформих и презентация-медия. Не беше проблем, ако от мен някой поиска нещо по-стандартно, да премина и към такъв вид. В портфолиото си успявам да прилагам текстове, видео клипчета от популярните за това сайтове, изображения, снимки...
За информация, в платформата се навигира чрез стоящия вдясно навигационен панел: Напред, Назад, Профил, Начало /разбирай Корица/ и т.н.. На профилната страница си има и бутони за редактиране на профил, редактиране на страниците, както и Съдържание, където всички заинтересовани, както казваше дядо ми канцеларист, могат да видят темите ви.
В допълнение системата има качествата на социална мрежа, което позволява да общувате и да имате бърз достъп до максимално голяма публика.

Не са за пропускане и неща като това, че не сте ограничени да ползвате едно IP, за да си направите няколко профила, да кажем за да поддържате няколко типа портфолио. Аз лично държа на това да не ме ограничава някой да ползвам псевдоним, да не си развявам пред администратори на сайтове, за щяло и не щяло, името си, а тук това да запазя анонимност и няколко псевдоними ми беше гарантирано. Никой не ми иска данни, които не ми се иска да дам, не ме кара да споделям всичко за приятелите си, да ги идентифицирам или да ги приканвам непрекъснато. Важно е, че не ме спъват да изляза бързо от сайта и мога, когато си поискам да си изтрия, забележете, без следа, профила си. Хареса ми и че мога да си направя лично списание, което да ползвам вече за приятелски контакти или за лично самочувствие. На този етап отбелязвам, в търсене на недостатъците, че бидейки нов, сайтът не може да разгърне възможностите си да ви предложи огромна публика, но всъщност специално аз търся перспективата и това просто да имам възможности да направя качествено портфолио, без особени вложения. Основното предимство обаче е безспорно- направих си уеб списание, което има всички възможности да бъде основа за всяка бъдеща моя презентация и което ми даде шанс да притежавам поливариативно портфолио. В крайна сметка, дори да се откажа от стремежите си да представям портфолио, ми остава опцията просто да поддържам един свой онлайн дневник.

Категория: Бизнес
Прочетен: 1965 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 25.10.2011 19:01
Големите социални мрежи се ограничават до тази форма, която ни е на нивото- споделяне, размяна на снимчици и “пет приказки”, защото само така ще спечелят от нас и ще ни спечелят за себе си. Мнозинството се плаши дори от блоговете. Много писане, много четене- ужас! Следователно, световен успех с нещо различно от социално споделяне не се печели. Така всички вече са ни убедили, че социална мрежа означава “споделяне”. На нас ни се иска ако можеше да бъде дневник или дори лично онлайн списание, но...

Предлагаме ви презентация на ограниченията в традиционните, световно известни социални мрежи.  Най-общо казано те са се вкопчили в споделянето, което считат, че явно изчерпва смисъла на понятието “социална мрежа”.

Myspace. Ако някой е позабравил тази мрежа, припомняме, че тя доскоро беше лидер и че по идеята си тя всъщност е по-смислената социална мрежа сред големите си конкуренти.  Myspace обаче не може да се възползва от това, защото бавно се самоубива. Майспейс е едно чекмедже на съдържание, в което ти остава само да прехвърлиш, да изсипеш съдържание, но по скучния и до болка познат блогов модел. Мрежата има опции за промяна на потребителския дизайн, всъщност обаче това е само имитация на възможности и потребителя се чувства в коловози. За да се предпазят от упадък те започват да се профилират, превръщат се в мрежа за музика, клипове, опипват почвата и с филми. Ориентацията им става най-младата аудитория, привличането на звезди. Като цяло от там обаче все повече лъха на кич и разхвърляност.

Twitter /ако изключим Linkedin, която е задължена да бъде такава / е най-сдържаната, излъчваща достойнство социална мрежа в момента. Тя представя дадено лице в лайф емисия, представя го на живо, но в някакво подобие на СМС формата. Туитър обаче е убийствено беден и скоро ще се осъзнае като ненужен. Гугъл+ ще направи необходимото това да стане явно и вече е започнал от “следването”. Сходството Туитър с Фейсбук в някои елементи е голямо. И тук общуваш и се свързваш актуално, а контактите изтичат и са бързи и безплътни. Туитър и Фейсбук са като водопровод- всичко безследно изтича надолу, прозрачно, разредено, повърхностно, без истинско отношение към самите нас и без да създава гордост. Не се стимулира никакво самоусъвършенстване или сериозно, цялостно отношение към самия себе си. Фейсбук е един претрупан Туитър, а Туитър пък е един минималистичен Фейсбук. В Туитър сякаш се казва: “Тук съм и ме има, чакай ме до час, а, ето и любимия ми лаф...” Във Фейсбук пък: “Чакай ме през ваканцията, а ето и любимият ми виц... “ В Туитър опасността е да заживееш във фалш и театрализирано. Това пък може да се пренесе дори офлайн или в собствените мисли. Има опасност тази показност да стане постоянна и да бъде обърната навътре. Казано по друг начин, човек комуникира заради комуникацията, но всъщност не взаимодейства, не развива дискусия, а запечатва себе си в плакати: Ето как аз живея, ето какво правя, ето какво казвам. Синтезирането на съдържанието, което е гордостта на Туитър дава шансове само за един аспект от комуникацията, но всъщност засилването му изкривява аспекти от личността и мисловното развитие. Затова и от Туитър се стараят да наваксат и откъм канала на видеоинформацията.

Facebook е заслужено най-голямата социална мрежа, защото е най-нахална и безцеремонна, а това днес далеч не е недостатък. При нея не може да видите свенливост от това, че се събират всички добри идеи от другите и се прилагат с маниакално бързане. Някои ще си припомнят, че такова е и всъщност самото раждане на Фейсбук. Този сайт е мрежа за общуване, колкото кечът е форум за истински бой.

Всъщност Фейсбук е по-скоро стожер на разбирането за социалната мрежа като споделяне. С успеха си подвежда всички мрежи да вървят в тази посока. Фейсбук обаче е много хаотичен, липсва му дизайнерска характерност и лекота на възприемането. Системата за използване на функциите и тяхното разяснение са усложнени и не добре организирани. Новите потребители почти не се оправят, а много от старите така и не научават “тънкостите”.
Най-успешната, традиционна социална мрежа не задоволява нуждата от естетично представяне на собственото съдържание, личността, живота, професионалните продукти. Подобно на блоговете, собствената активност протича и изтича безследно и някак незавършено за погледа на останалите. Timeline е само отчаян опит да се преодолее това. Самият собственик на страницата, който трябва да споделя и произвежда съдържание не е стимулиран към това. В най-успешната социална мрежа хората просто присъстват, при това все повече само за преглед на няколко снимки и главно за чат с някой онлайн приятел. Фейсбук- не е книга на лицето, не е дори дневник, а книга за впечатления с формуляр-с-паспортна-снимка на лицето. Успехът на Фейсбук е свързан с каненето на приятели с вирусен ефект, елитарността в началото, инсталирането на приложения за забавление и с това, че пледира за автентичност на профилите- т.е. представя се като продължение на офлайн общуването и като надничане в автентичното Аз на другите. Как си представят бъдещето на човека от Фейсбук? Явно като напълно достъпно за комуникация във всички вектори на нашите връзки. Добре е, ще ни улесни в поддържането връзка с близките ни, в споделянето и в предоставянето по-точно на споделеното до избрани хора. Това ли е обаче социална мрежа както се прокламира? С каква представа за човека и времето работят Фейсбук? С вярната! До болка точни и без илюзии са. Но това означава ли, че ни дават нещо добро? Не, защото изостават. Те задоволяват това което вече сме, а не това от което имаме нужда. Защото освен от това което е изграден човекът се поддържа и от това към което се стреми, от това, от което има по-дълбока нужда. Да, Фейсбук изостава, въпреки че пуска мухата, че прави нововъведения непрекъснато. Те са просто навлизане в чужди територии, имитиране на други сайтове или навлизане навсякъде където се намираме, за да бъдем навсякъде оттук натам съпътствани точно от Фейсбук. Предимството на Фейсбук? Фейсбук има успех, заради формата си. Такъв е животът ни, който протича- уж си тук, а те няма. Пуснеш фраза или снимка набързо и тичаш за други "важни" работи. Другите ги приемат, махат ти, сложат знак за одобрение или само надникнат, убедени че още мърдаш. Само ако имат цялото свободно време на света ти написват седем думи и после, разбира се, пак хукват. Но не искайте да спрат да ви тагват без ваше съгласие на снимки от партита, на които не изглеждате в най-добра форма – това е нормално да става без да са ви питали.

Фейсбук е лавина от навлизащи в пространството ти послания, информация, шум, непознати "приятели". Фейсбук е световният площад, който идва след идеята за “глобалното село”- неприветлив, скучен, претрупан, претенциозен и прочут. На този площад всички си правят срещи, но тук никой не уважава множеството, нито уважава самото място на срещи. Фейсбук не е дневник, лексикон, а институционален дневник, за пронумероване и прошнуроване на личността в полза на широката, безразлична общественост. Как може да има интимно общуване в глъчката, разсейването, населеността на един централен площад. Тук, подобно на Туитър, се общува с отработени жестове, театрално и неискрено. Инициативите са само плакатни и безрезултатни, ако искат нещо повече от просто събиране на улицата. Четящия и вманиачения във ФБ потребител спира да живее и започва да съществува като наблюдател на случващото се с другите, приел, че с него самия нищо ново и различно не се случва.

Google+ са най-симпатични, но при тях определено личи , че става дума за нещо скалъпено и то не защото не работи качествено, а защото е детска игра в подражание на други, плюс сламка в стил “Но имаме и последно 20”. Малко жалко изглежда за името на Гугъл. Това би трябвало да се наказва от потребителите, но всъщност, всички циници, ръководещи този бизнес, знаят, че реално последици няма ако вървиш упорито по пътя и ако си голям като слон. Движението на Фейсбук също го доказва. Интерфейсът на Гугъл+ е според добрите традиции- юзер-френдли, изчистен, семпъл, но и...промит. Нека кажем, този финт няма да работи още дълго, помнете тази дума. Вижте само как леко узряват за идеята дори самите Гугъл започвайки леко да подменят принципите на дизайна си в търсачката! Все пак казаното няма да е докрай справедливо ако не кажем, че не само Гугъл подражава. Гугъл+ ни представиха “Кръговете” за адресиране на публикациите, а после видяхме, че и Фейсбук на практика направи същото. Мръсна война!

YouTube. Ето това всъщност е добрата социална мрежа на Гугъл, но те не могат да го осъзнаят в подражателските си надпревари с Фейсбук. YouTube е и най-истинската социална мрежа, въпреки, че не е изчистила концепцията си в тази посока, може би защото се вслушва в елементарното разбиране на някои, че това е склад за качване на видео. Това вслушване ограничава възможностите за разгръщане на тази, към момента, най-автентична социална мрежа.

източник и още по темата: платформата за правене на личен дневник
Категория: Други
Прочетен: 10116 Коментари: 44 Гласове: 7
Последна промяна: 25.10.2011 19:27
Бъдещето на социалните мрежи: Social Web Stage

Познатите ни социални мрежи само имитират социалност, имитират, че са дневник. Всъщност те са канали за споделяне и свързване. Това ни дава право да мислим, че бъдещето е в Социалните Уеб Сцени, които ще изкарат напред истинските социални аспекти на мрежите и ще положат основите на нова идея за участието ни в интернет.

Не е нормално в процеса на комуникация съдържанието да е толкова пренебрегнат елемент. Социалните Уеб Сцени, които ще сменят социалните мрежи, ще акцентират точно върху съдържанието и това как то се представя, защото това е портфолио на самия автор. Средствата за споделяне на наличното съдържание няма да се изпуснат, но ще са допълнителен фактор. Отношението към човека в традиционните социални мрежи е обидно, несоциално и пренебрегващо вътрешните нужди на личността. Човекът при тях е важен само като пореден потребител от нарастваща маса и като реципиент на рекламни предложения. Акцентът в бъдещите мрежи ще бъдат точно коренните необходимости, като желанието за себеразвитие, самоконтрол, излагане пред общността на собствените продукти и персона.

Обидно за човека е презентацията му главно с паспортни параметри, снимка, кратко досие, без интерес към личностното му развитие и характерност. Сякаш казваме, че на хората им липсва отличителност. А когато започнем да създаваме платформи, които утвърждават негласно само тази представа, то това също започва да променя хората, превръщайки ги точно в такива обезличени сенки. Човекът в Социалните Уеб Сцени ще се представя чрез своя, подобна на многостайно жилище платформа-сцена. Ще бъде представен в неговата многоизмерност и специалност.

Не е нормално днешните мрежи да те ограничават в ръководенето на своя имидж, сковавайки те в една тясна, скучна платформена структура. Тъй като ние искаме да се отличим, бъдещите мрежи ще ни направят видими, презентабилни, но най-важното- в тях ще можем да надграждаме над създадения си образ, да допълваме аспектите на личността си до един пълен образ, създавайки всеобхватно разбиране за цялостна личност. Това ще е добре за нашия образ пред света, ще бъде добре и за собственото ни Аз, което ще има точна идея за това, докъде сме стигнали и какво още лежи пред нас като цел. Това е да имаш яснота за себе си, целите си, смисъла на живота си. Имат ли желание да ни дадат това традиционните мрежи? За тях е по-добре ние да сме безлични, повърхностни и по възможност многобройни и охотно пазаруващи. За тях е добре ако не сме толкова съзнателни, неуправляеми, свободни да развиваме изборите си, защото утре можем да изберем и друга мрежа вместо тяхната, да изберем да кликаме по рекламите на други платформи.

Саморедактирането, което ни предлагат бъдещите мрежи, е от нов тип, защото ще превръщаме цялата си история и личност в творчество. Ние имаме необходимостта да оставяме след себе си нещо трайно, някаква цялостна, завършена следа. Уеб Сцените ще ни отърват от ужасяващото, бързотечно изтичане на постове. Те ще ни отърват обаче и от имитацията на поддържане на контакти. Това е само повърхностно подражание на общуване, което да ни държи във връзка, но да не ни задържа в единични, по-дълбоки отношения, тъй като това ни отклонява от важното ни измерение на купувачи на рекламни послания. Същото се отнася и до това, защо традиционните мрежи не искат да се задълбочаваме в правене на свои произведения, не искат да имаме повече възможности за стилизиране на своят профил. Защото така ще изпаднем в транса на вглъбяването, откъсването от всекидневието, ще се отклоним от  рекламните предложения.

Основната цел на социалните мрежи, да обхванат всичките ни контактни отношения по-пълно, има не блага, социална цел, а намерение да ни удържат вечно включени, вечно повърхностно свързани и податливи на рекламна интервенция. Social Web Stage обаче създава условия да се върнем като ръководители на своят живот, като стопани на своето общуване. Тази нова форма ще даде сцена за всичките ни съкровени стремежи за изява, които ни правят по-различни, специални, вдъхновени, независими и мислещи. Защото това трябва да е новият стил на живот, когато участникът има възможност  да направи утре и още по-напредничав избор дори той да е изоставянето на настоящата мрежа. Така трябва да бъде, защото по своята изначална цел интернет е за да се подпомага развитието на човека и така мрежата може да бъде истински социална.

източник:
платформата за правене на лично онлайн списание
Категория: Технологии
Прочетен: 946 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 25.10.2011 19:32
Става дума за Юсеин Болт и Кристиано Роналдо.
Какво се случва изключително рядко
в тези самонадеяни и индивидуалистични времена? Да симпатизираме на някой високомерен и дори горделив човек. Трудно понасяме това у другите. Даже е постоянна тема за разговор колко е лошо това у "еди-кой си".
Ако това е свотовният рекордьор в късия спринт /100м. и 200м./ той поне има шанс да го забележим и да не го зачеркнем, преди още да сме му обърнали внимание като личност. Каквото и да говорим Юсеин Болт е от тази рядка порода хора, които не ни дразнят със самонадеяността си. В нея се оказва има и нещо странно симпатично. Нека обърнем поглед за кратко и в друга посока и видим страхотен футболист като Кристиано Роналдо. Ако той високомерничи обаче, сигурен съм, ще се подразните много. Това означава, че характерът и посланието зад него определя всичко в нашите очи. Хората безпогрешно улавят всичко това. Ето пак поглеждаме Болт. Може жестовете, думите, дори тона да показват високомерие, дори надменност, но всичко се променя за миг. Вие усещате непреодолимо, че Болт е нещо друго. Само за миг, но веднага ще усетите, че той се забавлява с етюдите, които прави, че осъзнато дава на публиката голямото зрелище, което съответства на голямото постижение. Той знае, че заедно, вие и той, имате право да се чувствате като на много голямо събитие. Защото животът се храни именно от тях- от големите събития. Ако се вглеждате внимателно в лицето на Болт ще видите и една фина усмивка, доброжелателна, закачлива. Усмивка на човек, който шепне със самоирония "Ей, големи глупости наговорихме". Освен всичко на Болт никога не му е виновно нещо извън него, той не се сърди, че не го разбират, че не пазят изключителността му, че не се отнасят с него като с бог, а го заговарят свойски и понякога доста нападателно. Само направете разликата по това със споменатия вече Кристиано Роналдо. При Болт винаги прозира този смях, с който е бил захранен от добродушната веселост на маса сред най-близките- искрен, непресторен, смях в който всички сме обикновени и се радваме на чудните неща в големия живот...

Цялата статия със снимковия материал вижте в това  онлайн списание
Категория: Спорт
Прочетен: 761 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 25.10.2011 19:33
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: ekspertenkolektivz
Категория: Други
Прочетен: 44437
Постинги: 16
Коментари: 57
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Август, 2016  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031