(Придържаме се към ангажимента да публикуваме изводи от изследвания и анализи, правени от сериозни учени, които не искат да бъдат свързвани обвинения в политическо обслужване или със спорни за обществото резултати.)
Изследването касае най-яростните критици на Бойко Борисов от мъжки пол.
Оказва се, че повечето от тях мразят Бойко като бивше гадже! Интересно е, че повечето, които се вълнуват силно от това да бъдат жлъчни с премиера, всъщност нямат тънко разбиране на неговите позиции, нито желание да вникнат в тях.
Преобладаващото мнозинство от критиците продължават с нетърпимостта си, дори когато нямат особени несъгласия с идеите му, с което доказват, че неприязънта им има съвсем друг характер, много по-дълбок източник.
В изследването омразата им към него е определена като вербална агресия към бивш интимен партньор, поради това, че повечето смятат, че познават Бойко твърде добре, познават го сякаш отблизо и той им е “напълно ясен”. Нещо повече чувствата им към него са определено амбивалентни: респект, познаване на магнетизма, но и страх, силно желание за мъст. Дразнението от това да слушаш смели, самонадеяни приказки на определени от теб като надменни хора доказва неумението да се концентрираш върху темата, аргументите, защото не можеш да се отърсиш от физическото си отношение към това въздействие и неговия автор. Фиксираш се върху несъзнателния страх, че си в подчертано подчинено отношение спрямо магнетичната фигура, която трябва да бъде наказана заради това. Такива хора не могат да се фокусират върху крайния резултат от делата, смисъла на речите на дразнителя.
Такива хора имат бунт и срещу спомена си за преживявания в подчинено, очаровано положение и искат да се бунтуват, но не и в реалната ситуация, когато са в такова положение.
За тях най-добре е да се критикува далеч и зад гърба на “бившето гадже”. В случая с политиката и Бойко Борисов за този психологически тип това е необходимостта да се сипят критики срещу този, който символизира тези отношения. На Борисов явно лесно му се получава да символизира този образ. 
Жените имат шанс за по-естествено, необременено отношение към Б.Б., макар че и при тях понякога се задейства този заместен бунт срещу доминацията и свързаните с него лоши лични спомени. В изследването се говори предимно за мъжете, защото при тях като чели по-често се включва скритото “знам ги аз такива мъже- ще ги разоблича до край”. На този етап те търсят аргументи за такова разобличаване и най-лесно използваните са самоувереността на Б. Борисов, наричана “самохвалство” и неговата упоритост съчетана с директни, непреднамерени отношения, наричани от тях “глупост”. Речта на откровеността и директността не се харесва, когато не излиза от самите нас. При нас тя е тънък психологизъм, при другите е просташки инстинкт на произхода. Гоненето докрай на основния въпрос (често използван от Борисов инструмент) също не се харесва, когато идва от външен на нас човек- на този метод имаме право само самите ние.
Крайният ни извод е (с него ще разберете защо академична фигура не би се ангажирала да изкаже това), че са малко нормалните мъже, които имат абсолютни противоречия с Б.Б. Това ни напомня, че е нормално да си съгласен с някого, когато е прав, при положение, че си нормален мъж. Като такъв, не ти идват мисли, че ако се съгласяваш с доминантен мъж и му симпатизираш ти се самоунижаваш и проиграваш почти сексуална подчиненост спрямо него. 
Точно обратното, в сексуална поза спрямо Б.Б. се поставят тъкмо тези мъже, които имат постоянна невротична енергия да го разобличават, да му се противят. Отново повтаряме: Бойко не ви е бивше гадже, той не ви налюбва, когато се съгласявате с него, уважаеми мъжлета!
(откъс...) Статията е от тази платформа за правене на онлайн списание
Какво би станало ако искаш да саботираш определена банка, като покажеш, че тя е несигурна, необезопасена по съвременен начин? Отваряме скоба, че несигурността всъщност се отнася до почти всички банки в България. Да предположим, че разполагаш и с пари за операцията по дескридитирането на банката- колко ли трябва да е странно пък това, когато конкурент, противник или трън в очите ти е друга банка.
Какво следва? Търсиш някой, който разполага със законно оръжие, търсиш някой, който е отчаян от живота, не се харесва, може би дори мрази вече целия свят, смята че не му върви и че пари никога няма да има, а те са най-важното за щастието.Търсиш от появилите се варианти човека с възможно най-безупречно минало, такъв, при който присъдата би се намалила автоматично, заради безброй смекчаващи вината обстоятелства –добри отзиви от обкръжението, тежка съдба, липса на престъпно минало... После само му подмяташ, че ако един ден реши може да направи имитация на обир в определената банка и така ще спечели от вас солидна сума и ще оправи живота си веднъж завинаги. Не пропускате да му обясните, че ако се държи добре, ако съдейства на органите и няма убити, с неговото безупречно досие и добри адвокати ще си осигури смешна присъда, а после ще разполга с бленуваното щастие, с финансовия мир. Той разбира се не приема, но вие не го притискате, само трябва да изчакате и поредните неудачи в живота му припомнят вашата оферта.
Тогава идва ново време: Той е ваш и всички в една прекрасна вечер чуват от медиите, че в една банка, някъде в Сливен, развилнял се престъпник е влязъл почти безпрепятствено и с минимални усилия е неотрализирал пазачите и служителите, а парите от банката, вашите пари са под неговия произвол. Дали всичко казано дотук е само конспиративно мислене, е болна спекулация?
Статията е от тази платформа за правене на онлайн списание
Вярват ли си самите турци, харесват ли се, срамуват ли се от себе си? Нека да видим. Защо в днешно време (когато няма нужда от спешен “туризъм”за запазване на имената) българските турци например не отиват да работят в Турция, когато повтарят, че няма работа или приходите от тютюн намаляват до минимум? Нали турските медии постоянно повтарят, постоянно презентират, че Турция има един от двата най-големи икономически ръста в света, че стандартът расте главоломно. Не, турците отново отиват да работят в Европа. Дори гражданите на самата Турция, не се завръщат да живеят и работят в родината си, а в неспирен поток продължават да заминават за Европа.Това показва само едно,те не се харесват и знаят, че Европа е нещо друго, че Турция не е цвете, а само имитация, която се продава за глупави туристи, сапунка, която хваща окото на наивници.Ако се съмнявате в тези думи нека ви припомним още нещо.
Турците не се харесват, презентацията, която ни дават е различна, искат да създадат друга представа за себе си и това е видно постоянно в опитите да ни представят колко са руси и синеоки мъжете им, колко са светлокоси телевизионните им водещи и местните звезди, които се надпреварват в изрусяването и копирането на европейски облик. Но само направете опит да кажете на турците това! Ще видите как казаното няма да ги накара да се замислят, а ще излеят добре прикривана към вас омраза, раздразнителност и желание за мъст. Вие обаче не им отвръщайте със същото, а само повтаряйте въпроса: “Защо показвате вид на хора, които нямат нищо общо със средния турчин, с мнозинството турци, дори като част от някаква статистическа грешка? Накрая, тъй като и те са хора като нас ще узреят да не се срамуват от себе си, да не се представят за каквито не са и ще престанат да ни продават лъжлив образ на Турция. Това ще бъде момента, в който всички ще сме щастливи да приемем в Европейския съюз една безопасна, неприкрита, полезна за света Турция. Източник magazine2me.com
Взимаме повод от голямото земетресение в Япония, но не се ограничаваме до един вид природна ярост.Отговорът ни е кратък.
Виждали ли сте уплашени сурикати? Всички мърдат опънали тревожно крехки шийки и събрали се в един център гръб до гръб гледат в незнайни точки.
Не е нужно да говорим за това, че България не е готова технически за гигантски природен катаклизъм. Неудобен въпрос е и колко бързо можем да помагаме в големи мащаби на изпадналите в беда. За това също нямаме капацитет. Въпросът е до колко сме се научили на морална сила и концентрация да отреагираме бързо и качествено в такива критични моменти.
Виждаме българите като изплашени сурикати, защото НЕ очакваме Събитие, не се подготвяме за необичайни случаи. Сега някои скучни канцеларисти веднага биха си представили решението като мащабни инициативи за червенокръстки учения.
Предписанието за такива случаи е друго:
Нужно е във всички големи жилищни сгради, централни за малките селища точки и институционални сгради да има кратък и практичен алгоритъм за действие.
Нужно е на всички ученици да се говори често за това колко е естествено извънредното, колко спокойно трябва да се приема то и как да става това. На вътрешната страница на корицата на учебниците трябва да има точни правила за бързи и категорични действия. Това ще създаде чувство, че всичко, което се случва е предсказуемо и овладяемо от хората. Тази нагласа пък намалява паниката и засилва позицията на мисленето покрай паническите емоции.
Нужно е да се създадат предварително защитени и отделени центрове за комуникационна връзка с населението, които да се захранват по абсолютно независим начин. В тях отново трябва да действа точен алгоритъм за връзка и канализиране действията на широките маси.
Препоръчваме ви да не научавате колко тромава, глупава, наивна и неорганизирана е държавната институция "Кризисен щаб", която би трябвало да успокои хората, че се действа и се мисли по проблема. Препоръчваме ви да се развеселите обаче с нейните прояви на сериозност и самоуспокоение, че има предварителна подготовка и тя е обмислена и силна.
Имайте предвид, че препоръките ни са изключително абсурдни и невъзможни ...до някой скоропостижен катаклизъм, който ще ни сплоти, направи много загрижени и философски настроени, много действени и сплотени като... сурикати! Жалкото е, че човечеството е много склонно да не "драматизира" опасностите, защото не губи нищо повече от...човешки живот. Този материал явно ни се струва недефицитен, още повече ако към момента не сме застрашени лично. Затова и толкова войни намериха своята почва, но затова друг път. Източник: платформата за правене на лично онлайн списание
