Познатите ни социални мрежи само имитират социалност, имитират, че са дневник. Всъщност те са канали за споделяне и свързване. Това ни дава право да мислим, че бъдещето е в Социалните Уеб Сцени, които ще изкарат напред истинските социални аспекти на мрежите и ще положат основите на нова идея за участието ни в интернет.
Не е нормално в процеса на комуникация съдържанието да е толкова пренебрегнат елемент. Социалните Уеб Сцени, които ще сменят социалните мрежи, ще акцентират точно върху съдържанието и това как то се представя, защото това е портфолио на самия автор. Средствата за споделяне на наличното съдържание няма да се изпуснат, но ще са допълнителен фактор. Отношението към човека в традиционните социални мрежи е обидно, несоциално и пренебрегващо вътрешните нужди на личността. Човекът при тях е важен само като пореден потребител от нарастваща маса и като реципиент на рекламни предложения. Акцентът в бъдещите мрежи ще бъдат точно коренните необходимости, като желанието за себеразвитие, самоконтрол, излагане пред общността на собствените продукти и персона.
Обидно за човека е презентацията му главно с паспортни параметри, снимка, кратко досие, без интерес към личностното му развитие и характерност. Сякаш казваме, че на хората им липсва отличителност. А когато започнем да създаваме платформи, които утвърждават негласно само тази представа, то това също започва да променя хората, превръщайки ги точно в такива обезличени сенки. Човекът в Социалните Уеб Сцени ще се представя чрез своя, подобна на многостайно жилище платформа-сцена. Ще бъде представен в неговата многоизмерност и специалност.
Не е нормално днешните мрежи да те ограничават в ръководенето на своя имидж, сковавайки те в една тясна, скучна платформена структура. Тъй като ние искаме да се отличим, бъдещите мрежи ще ни направят видими, презентабилни, но най-важното- в тях ще можем да надграждаме над създадения си образ, да допълваме аспектите на личността си до един пълен образ, създавайки всеобхватно разбиране за цялостна личност. Това ще е добре за нашия образ пред света, ще бъде добре и за собственото ни Аз, което ще има точна идея за това, докъде сме стигнали и какво още лежи пред нас като цел. Това е да имаш яснота за себе си, целите си, смисъла на живота си. Имат ли желание да ни дадат това традиционните мрежи? За тях е по-добре ние да сме безлични, повърхностни и по възможност многобройни и охотно пазаруващи. За тях е добре ако не сме толкова съзнателни, неуправляеми, свободни да развиваме изборите си, защото утре можем да изберем и друга мрежа вместо тяхната, да изберем да кликаме по рекламите на други платформи.
Саморедактирането, което ни предлагат бъдещите мрежи, е от нов тип, защото ще превръщаме цялата си история и личност в творчество. Ние имаме необходимостта да оставяме след себе си нещо трайно, някаква цялостна, завършена следа. Уеб Сцените ще ни отърват от ужасяващото, бързотечно изтичане на постове. Те ще ни отърват обаче и от имитацията на поддържане на контакти. Това е само повърхностно подражание на общуване, което да ни държи във връзка, но да не ни задържа в единични, по-дълбоки отношения, тъй като това ни отклонява от важното ни измерение на купувачи на рекламни послания. Същото се отнася и до това, защо традиционните мрежи не искат да се задълбочаваме в правене на свои произведения, не искат да имаме повече възможности за стилизиране на своят профил. Защото така ще изпаднем в транса на вглъбяването, откъсването от всекидневието, ще се отклоним от рекламните предложения.
Основната цел на социалните мрежи, да обхванат всичките ни контактни отношения по-пълно, има не блага, социална цел, а намерение да ни удържат вечно включени, вечно повърхностно свързани и податливи на рекламна интервенция. Social Web Stage обаче създава условия да се върнем като ръководители на своят живот, като стопани на своето общуване. Тази нова форма ще даде сцена за всичките ни съкровени стремежи за изява, които ни правят по-различни, специални, вдъхновени, независими и мислещи. Защото това трябва да е новият стил на живот, когато участникът има възможност да направи утре и още по-напредничав избор дори той да е изоставянето на настоящата мрежа. Така трябва да бъде, защото по своята изначална цел интернет е за да се подпомага развитието на човека и така мрежата може да бъде истински социална.
източник: платформата за правене на лично онлайн списание
Какво се случва изключително рядко в тези самонадеяни и индивидуалистични времена? Да симпатизираме на някой високомерен и дори горделив човек. Трудно понасяме това у другите. Даже е постоянна тема за разговор колко е лошо това у "еди-кой си".
Ако това е свотовният рекордьор в късия спринт /100м. и 200м./ той поне има шанс да го забележим и да не го зачеркнем, преди още да сме му обърнали внимание като личност. Каквото и да говорим Юсеин Болт е от тази рядка порода хора, които не ни дразнят със самонадеяността си. В нея се оказва има и нещо странно симпатично. Нека обърнем поглед за кратко и в друга посока и видим страхотен футболист като Кристиано Роналдо. Ако той високомерничи обаче, сигурен съм, ще се подразните много. Това означава, че характерът и посланието зад него определя всичко в нашите очи. Хората безпогрешно улавят всичко това. Ето пак поглеждаме Болт. Може жестовете, думите, дори тона да показват високомерие, дори надменност, но всичко се променя за миг. Вие усещате непреодолимо, че Болт е нещо друго. Само за миг, но веднага ще усетите, че той се забавлява с етюдите, които прави, че осъзнато дава на публиката голямото зрелище, което съответства на голямото постижение. Той знае, че заедно, вие и той, имате право да се чувствате като на много голямо събитие. Защото животът се храни именно от тях- от големите събития. Ако се вглеждате внимателно в лицето на Болт ще видите и една фина усмивка, доброжелателна, закачлива. Усмивка на човек, който шепне със самоирония "Ей, големи глупости наговорихме". Освен всичко на Болт никога не му е виновно нещо извън него, той не се сърди, че не го разбират, че не пазят изключителността му, че не се отнасят с него като с бог, а го заговарят свойски и понякога доста нападателно. Само направете разликата по това със споменатия вече Кристиано Роналдо. При Болт винаги прозира този смях, с който е бил захранен от добродушната веселост на маса сред най-близките- искрен, непресторен, смях в който всички сме обикновени и се радваме на чудните неща в големия живот...
Цялата статия със снимковия материал вижте в това онлайн списание
(Придържаме се към ангажимента да публикуваме изводи от изследвания и анализи, правени от сериозни учени, които не искат да бъдат свързвани обвинения в политическо обслужване или със спорни за обществото резултати.)
Изследването касае най-яростните критици на Бойко Борисов от мъжки пол.
Оказва се, че повечето от тях мразят Бойко като бивше гадже! Интересно е, че повечето, които се вълнуват силно от това да бъдат жлъчни с премиера, всъщност нямат тънко разбиране на неговите позиции, нито желание да вникнат в тях.
Преобладаващото мнозинство от критиците продължават с нетърпимостта си, дори когато нямат особени несъгласия с идеите му, с което доказват, че неприязънта им има съвсем друг характер, много по-дълбок източник.
В изследването омразата им към него е определена като вербална агресия към бивш интимен партньор, поради това, че повечето смятат, че познават Бойко твърде добре, познават го сякаш отблизо и той им е “напълно ясен”. Нещо повече чувствата им към него са определено амбивалентни: респект, познаване на магнетизма, но и страх, силно желание за мъст. Дразнението от това да слушаш смели, самонадеяни приказки на определени от теб като надменни хора доказва неумението да се концентрираш върху темата, аргументите, защото не можеш да се отърсиш от физическото си отношение към това въздействие и неговия автор. Фиксираш се върху несъзнателния страх, че си в подчертано подчинено отношение спрямо магнетичната фигура, която трябва да бъде наказана заради това. Такива хора не могат да се фокусират върху крайния резултат от делата, смисъла на речите на дразнителя.
Такива хора имат бунт и срещу спомена си за преживявания в подчинено, очаровано положение и искат да се бунтуват, но не и в реалната ситуация, когато са в такова положение.
За тях най-добре е да се критикува далеч и зад гърба на “бившето гадже”. В случая с политиката и Бойко Борисов за този психологически тип това е необходимостта да се сипят критики срещу този, който символизира тези отношения. На Борисов явно лесно му се получава да символизира този образ. 
Жените имат шанс за по-естествено, необременено отношение към Б.Б., макар че и при тях понякога се задейства този заместен бунт срещу доминацията и свързаните с него лоши лични спомени. В изследването се говори предимно за мъжете, защото при тях като чели по-често се включва скритото “знам ги аз такива мъже- ще ги разоблича до край”. На този етап те търсят аргументи за такова разобличаване и най-лесно използваните са самоувереността на Б. Борисов, наричана “самохвалство” и неговата упоритост съчетана с директни, непреднамерени отношения, наричани от тях “глупост”. Речта на откровеността и директността не се харесва, когато не излиза от самите нас. При нас тя е тънък психологизъм, при другите е просташки инстинкт на произхода. Гоненето докрай на основния въпрос (често използван от Борисов инструмент) също не се харесва, когато идва от външен на нас човек- на този метод имаме право само самите ние.
Крайният ни извод е (с него ще разберете защо академична фигура не би се ангажирала да изкаже това), че са малко нормалните мъже, които имат абсолютни противоречия с Б.Б. Това ни напомня, че е нормално да си съгласен с някого, когато е прав, при положение, че си нормален мъж. Като такъв, не ти идват мисли, че ако се съгласяваш с доминантен мъж и му симпатизираш ти се самоунижаваш и проиграваш почти сексуална подчиненост спрямо него. 
Точно обратното, в сексуална поза спрямо Б.Б. се поставят тъкмо тези мъже, които имат постоянна невротична енергия да го разобличават, да му се противят. Отново повтаряме: Бойко не ви е бивше гадже, той не ви налюбва, когато се съгласявате с него, уважаеми мъжлета!
(откъс...) Статията е от тази платформа за правене на онлайн списание
